Съдебната практика като източник на съвременен закон - studopediya

Съдебна практика - концепция, която в страни omano-германската правна система се отнася до набор от решения (всички юрисдикции) за някои случаи. Най-често тя се обобщи в специални колекции, и всъщност може да играе ролята на допълнителен източник на право, запълване на празнините, които съществуват в законодателството.

В по-тесен смисъл на думата, на съдебната практика - това е опита и знанията, които работят достатъчно експерти в областта на законодателството по отношение на тези или други правни въпроси. Съдебната практика е универсален и може да обхване много въпроси, свързани с вътрешното законодателство.

Съдебната практика все повече се утвърждава като източник на правото. По отношение на днешна България, това означава, че:

1) в съответствие с Конституцията, съдилищата с обща юрисдикция, нова функция оценка на закони и други нормативни правни актове. Така, съгласно ч. 2 супени лъжици. 120 от Конституцията, "в съда, след като установи незаконосъобразността на акта на правителството или друг орган, трябва да премине решение в съответствие със закона." Съдът трябва да прецени на закона по отношение на неговото съответствие с Конституцията и на нормите и принципите на международното право. И ако има такава кореспонденция, Съдът не следва да се прилага закона или акт;

2) Съдилищата имат право да отменят актове, противоречащи на закона;

3) България пленумите на Върховния съд изясняване и България съд висока Арбитражния да служи като основа за решаване на конкретни случаи и общи арбитражни съдове.

В правната литература обикновено се посочва, че тълкуването на висшите съдилища са в основата на едно ново разбиране и прилагане на някои правила на закона. Въпреки това, за разлика от практиката в системата на гражданското право, този вид тълкуване служи като вторичен източник на правото. Тълкуване на висшите съдилища, тъй като се задълбочи, допълни закона.

Специалният позиция сред актовете на съдебната практика е взел решението на Конституционния съд на Република България.

Съгласно чл. 87 от Закона за Конституционния съд, признаването на нормативния акт или договор, както и техните части не са от значение българската Конституция, т.е. противоконституционен е основание за отмяна на този инструмент, и деянието не е приложим кораби и други държавни органи. По този начин решението на Конституционния съд на Република България са източник на правото, както и основанията за промяна, премахване на акт, или за приемането на новия инструмент. В допълнение, на Конституционния съд има право да официалното тълкуване на конституционните норми. Решенията на Конституционния съд са задължителни стойност, ще влезе в сила веднага след като те са обявени и не подлежат на отмяна и обжалване. В действителност, на Конституционния съд действа като един вид законодател, тъй като неговите решения да доведат до промени в законодателството.