Дихателни бактерии 1
Дишането или биологично окисляване на базата на редокси реакции, простираща се образува ATP молекули.
По отношение на молекулярен кислород, бактериите могат да се разделят в три основни групи:
задължи аеробни - могат да растат само в присъствието на кислород;
задължи анаероби - растат в среда без кислород, което е токсично за тях;
факултативни анаероби - могат да растат с кислород и без него.
Растеж и размножаване на бактерии
Повечето прокариоти възпроизвеждат двоичен делене половина, по-рядко от начинаещи, и фрагментация.
Бактериите са склонни да имат по-висок процент на възпроизвеждане. клетъчно делене момент различни бактерии варира доста широко: 20 минути в Ешерихия коли до 14 часа в Mycobacterium туберкулоза.
На гъсти хранителни среди бактерии образуват струпвания на клетки, наречени колонии.
В течни среди растежа на бактериите се характеризира с образуването на филм върху повърхността, еднакво мътност или утайка.
Важна роля в метаболизма на микроорганизмите ензими игра.
endofermenty - локализиран в цитоплазмата на клетките;
exoenzymes - освободени в околната среда.
Ензимите агресия разрушава тъкани и клетки, което води до широко разпространение на микроби и техните токсини в инфектираната тъкан.
Биохимичните свойства на бактериите се определя от състава на ензимите:
saccharolytic -splitting въглехидрати;
протеолитично - разделянето на белтъци,
липолитичен - разграждането на мазнините,
и са важен знак за mikroorganizov идентификационния diagnostiche6skim.
За много патогени са оптимални температура 37 ° С и рН 7.2-7.4.
анаеробни бактерии фермент микроорганизъм
Много микроорганизми по време на живота си се синтезират пигменти, различаващи се по цвят, химическия състав и разтворимост.
Ако пигментите са неразтворими във вода, той е боядисан само микроби колонии расте в хранителна среда, а ако разтворим - боядисана и хранителна среда.
пигмент цвят се използва като тест за идентифициране на хромогенни бактерии.
защита от UV радиация
реакции, участващи в синтеза на
притежават антибиотична активност.
ПРИНЦИПИ култивиране на микроорганизми
Повечето бактерии и гъбички, култивирани върху естествени и синтетични, твърди и течни носители, в оптимални условия за тях. На хранителна среда по време на възпроизвеждането на микроорганизми образуват колонии специално морфология, която определя техните културни свойства.
Идентификация на бактериите в материала се извършва въз основа на определянето на морфологични, биохимични, културни и други микроскопични свойства, микробиологични изследвания и други методи, структурата на антиген и fagolizabelnistyu.
Облигатни анаеробни бактерии, способни да произвеждат ендогенни спорове понастоящем могат да се разделят в зависимост от естеството на субстратите и техните характеристики на следните физиологични метаболизма групи: hisaharoliticheskie, протеолитични, purinoliticheskie sulfatredutsiruyuschieh.i и анаеробни бактерии.
Saccharolytic анаеробни бактерии са способни да ферментират различни въглехидрати (Пърт и органични киселини, полизахариди, пектин). Обикновено крайните продукти на ферментация са органични киселини, разтворители (алкохол, ацетон, бутанол, и т.н.), въглероден диоксид и водород. Установено е наличието на няколко типа ферментация.
Протеолитични ензими (синоним: протеазни) - протеин, пептид хидролаза клас ензими са хидролази, които разцепват пептидни връзки между аминокиселини в протеини и пептиди.
Протеазите се разделят на:
екзопептидаза (пептидаза), хидролизиране (разцепващото), за предпочитане, външни пептидни връзки в протеини и пептиди
ендопептидази (протеинази) хидролиза, за предпочитане вътрешните пептиди връзка
За ендопептидази са най-важни за стомашна храносмилането протеолитични ензими пепсин и се справя химозин gastriksin, както и зимогени произведени от панкреаса и участва в чревната храносмилането, трипсин, химотрипсин и еластаза.
Екзопептидаза протеолитични ензими са карбоксипептидаза А и карбоксипептидаза В, също присъстват в панкреатичен сок. Чрез екзопептидази включват ензими чревен сок: аминопептидаза (аминопептидаза и аланин-левцин-аминопептидаза) и дипептидаза (глицилглицин-дипептидаза glitsilleytsin-дипептидаза, prolidase и prolinaza).
Многобройни проучвания са показали, че фактори на агресия на патогени са:
-- микробни ензими (хиалуронидаза, коагулаза, fibrinolysin, колагеназа, Lecithinase, Leukocidin и др.), притежавани до допринасят за инвазия на бактерии и им помагат да устои защитни реакции на организма. [Ролята на тези ензими може да се види от следващите примери. Durand-Reynals (F. Dnran-Raynals 1942) описва т.нар. дифузия фактор, за да се появи-ING ензими - хиалуронидаза. Силно вирулентен бактерии (стрептококи, причинители на газова гангрена, и др.) Произвеждат хиалуронидаза, рай до разцепване на хиалуронова киселина намалява вискозитета на съединителната тъкан и по този начин улеснява въвеждането и разпространението на бактерии в тъканите. Коагулаза разпределени rymi врата-вирулентен бактерии, предизвиква коагулация на плазмата с фибрин освобождаване до позиция, обгръща бактерии и ги предпазва от фагоцитите и антитела];
-- нетоксични компоненти, намиращи се на повърхността на микробни клетки (тип-специфични полизахарид капсула от пневмококи, полипептид, D-глутаминова киселина капсула антракс Bacillus, М протеин хемолитични стрептококи и др.) потискане имунологични реакции микроорганизъм;
-- микробни токсини (ендотоксини и екзотоксини), притежавани до причиняват разрушаване на сензорните клетки и инхибират защитна реакция на организма от увреждане фагоцитни клетки до пълното им унищожаване. В допълнение към тези фактори агресия на патогенни микроорганизми, трябва да се разглежда като чисто биохимичните характеристики бактерии, които осигуряват тях разплод ин виво.