Концепцията за малки фирми
Определението за "малък бизнес единица" в параграф 1 от член 3 от Закона №88-FZ:
"Субекти на малък бизнес се разбират търговска организация в уставния капитал на което делът на участието на България, българските юридически лица, публични и религиозни организации (сдружения), благотворителна и други средства не надвишава 25 на сто дял, принадлежащ към едно или повече юридически лица, които не са обект на малък предприемачеството не надвишава 25 на сто, и в която средният брой на заетите лица през отчетния период не надвишава следния predelnyhurovney (малки предприятия):
в индустрията - 100 души;
в строителството - 100 души;
транспорт - 100 души;
в селското стопанство - 60 души;
в научна и техническа сфера - 60 души;
в търговията на едро - 50 души;
в търговски и потребителски услуги на дребно - 30 души;
и в други сектори, както и изпълнението на други дейности - 50 души.
Субекти на малък бизнес се разбират като личности, ангажирани в предприемачески дейности, без да формира юридическо лице. "
- организацията трябва да бъде търговско само;
- делът на България, българските юридически лица, обществени и религиозни организации, благотворителни организации и други средства в уставния капитал на дружеството не трябва да надвишава 25%;
- дялово участие, принадлежащи към едно или повече лица, които не са малки фирми също не трябва да надвишават 25%;
- Средният брой на заетите лица през отчетния период, не трябва да надвишава максималната средния брой за съответната дейност.
Ако една организация не отговаря на поне един от посочените по-горе условия, той не може да се счита за малък бизнес субект.
Според параграф 1 от член 50 от Гражданския процесуален кодекс на България търговски организации са признати :. "Организации преследва печалба като основната цел на дейността си" Търговски организации в съответствие с параграф 2 от член 50, могат да бъдат създадени от Гражданския кодекс на България под формата на:
- бизнес партньорства и фирми;
- държавни и общински унитарни предприятия.
Гражданският кодекс на Република България предвижда възможността да се създават:
- икономически партньорства (параграф 2 от член 66 от Гражданския процесуален кодекс), под формата на:
а) събирателно дружество;
б) КД;
- стопански субекти (алинея 3 на член 66 от Гражданския процесуален кодекс), под формата на:
а) дружество с ограничена отговорност;
б) Дружеството;
в) допълнителна отговорност.
В съответствие с разпоредбите на параграф 1 от член 66 от Гражданския кодекс на България Бизнес партньорства и фирми са търговски организации с разделен на акции (вноски) от основателите (участниците) на упълномощения (акции) столица. Имоти създаден за сметка на вноски на учредителите (участници), както и произведени и придобити от икономическо партньорство или дружество в хода на своята дейност, което му принадлежи по право на собственост.
Принос към имуществото на търговско дружество или фирма може да е пари, ценни книжа, други неща, или правото на собственост или други права, които имат парична стойност.
Паричната оценка на вноските на участниците на икономическата дружеството се осъществява по силата на споразумение между основателите (участниците) на компанията, а в някои случаи, предвидени от закона, при спазване на независима експертна проверка (параграф 6 от член 66 от Гражданския процесуален кодекс). Икономически партньорства и дружества с ограничена отговорност и допълнителна отговорност, не се издават акции.
Производство кооперация в съответствие с параграф 1 на член 107 от Гражданския кодекс на България е доброволно сдружение на граждани на членството основа за съвместно производство или друга стопанска дейност (производство, преработка, търговия на промишлени, селскостопански и други продукти, строителство, търговия, потребителски услуги, други услуги) въз основа на личния си труд и друга участието и интегрирането на своите членове (участници) на акции собственост.
Имотът, собственост на кооперацията продукция, в съответствие с параграф 1 от член 109 от Гражданския процесуален кодекс на България е разделена на акции на своите членове в съответствие с устава на кооперацията. Печалба кооперация се разпределят между членовете си в съответствие с тяхното участие на труда, освен ако не е предвидено друго в закона и устава на кооперацията. В съответствие с параграф 3 от член 109 от кооперацията на Гражданския процесуален кодекс на Република България не може да издава акции.
Единна предприятието е търговска организация, а не надарен с собствеността на възложените му от имота на собственика. Единната Enterprise имот е неделим и не могат да бъдат разпределени по депозитите (акции, дялови акции), включително и между служителите в предприятието "(параграф 1 от член 113 от Гражданския кодекс).
Имуществото на държавно или общинско предприятие унитарна се намира съответно в държавна или общинска собственост и принадлежи на такова предприятие относно правото на стопанска дейност или оперативно управление (параграф 2 от член 113 от Гражданския кодекс).
Както беше отбелязано по-горе, Закон №88-FZ за всяка дейност се осигурява допустимата среден брой на заетите лица през отчетния период. В този случай, алинея 2 на член 3 от Закона за подпомагане на малкия бизнес, при условие, че средният брой на заетите в този случай се определя като се вземат предвид всички работници от малки предприятия, включително тези, които работят по договори на гражданското право и в комбинация с реалната загуба на време и като представители на работниците и служителите, клони и други отделни подразделения на това юридическо лице.
Имайте предвид, че критериите за включване на обекти на малкия бизнес от гледна точка на правото на приходите не. С други думи, на организацията с броя на 100 души, има огромен приходи от гледна точка на законодателството на ще се прилага за малки предприятия, както и правото да кандидатстват за държавна подкрепа.
Ако малък бизнес изпълнява няколко дейности (мултидисциплинарни), тя се отнася до тези, които в съответствие с критериите на вида дейност, делът на който е най-големият в годишен оборот или на годишния размер на приходите (Параграф 1 от член 3, №88-ФЗ).
В съответствие с разпоредбите на член 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република България в рамките на предприемаческа дейност се разбира като независим, проведено на свой собствен риск дейности, насочени към системно се възползват от използването на имущество, продажба на стоки, строителство или услуги от лица, регистрирани като такива в съответствие със законодателството.
И в индивиди признат за български граждани и чуждестранни граждани в гражданското право, както и на лица без гражданство.
Параграф 1 от член 23 от Гражданския процесуален кодекс на Република България установява правото на гражданите да участват в предприемачески дейности, без да формира юридическо лице от момента на държавна регистрация като индивидуална предприемач. Това право може да бъде упражнено от датата на настъпването на пълна правоспособност, т.е. по силата на член 21 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, на възраст от 18 години.
Така че, преди да започне собствен бизнес, малък бизнес субект, трябва първо да се регистрират и да получат лиценз за определен вид дейност (ако избрания вид дейност подлежи на лицензиране).