НЕП същество, основните цели и перспективи - studopediya
Същността на НЕП не е ясно на всички. Неверието в НЕП, породи социалистическа ориентационен дебат за това как да се развива икономиката на страната, възможността за изграждане на социализма. В много по-различно разбиране на НЕП, много партийни лидери се съгласиха, че в края на гражданската война в Съветския България оцеля две основни групи от населението: на работниците и селяните, както и първите 20 години след въвеждането на НЕП, имаше и новата буржоазия, носител на възстановителни тенденции. Обхват за nepmanskoy буржоазия възлиза промишленост, обслужващи голям консуматор на най-важните интереси на града и провинцията. В.И.Ленин разбира неизбежните противоречия, опасностите по пътя на развитие на НЕП. Той смята, че е необходимо да се укрепи съветската държава, за да се гарантира победа над капитализма.
Като цяло НЕП икономика е сложен и са нестабилни пазарно-административна структура. Какво означава въвеждането на пазарни елементи в нея е на принудителен характер и запазването на команда - важен и стратегически. Без да се отказва крайната цел (създаване на система за непазарна икономика) на НЕП, болшевиките прибягват до използването на стоково-паричните отношения, като същевременно се поддържа в ръцете на държавата ", командващ височини": национализираните земи и минерални ресурси, големи и по-голямата част на вторичния промишленост, транспорта, банковото дело монопол външната търговия. Приема се, по отношение на дългосрочното съществуване на социалистическото и не-социалистическа (държавно-капиталист, на частни, в малък мащаб, патриархално) поръчки с постепенното изместване на последния от икономическия живот на страната, като се позовава на "командва височини" и използване на лостовете на икономическата и административната въздействие върху големи и малки собственици на имоти (данъци, заеми и за ценообразуване политики, законодателство и др. г.).
От гледна точка на В. И. Lenina НЕП същност на маневрата на е да се направи преглед на икономическата основа за "съюза на работническата класа и трудещите се селяни", с други думи - на известния свободата на управление, които преобладават в страната сред най-малките производители, за да се отстранят остър недоволството си с властите и да предостави политическата стабилност на обществото. Както многократно подчерта, лидерите болшевишки НЕП е кръгово движение, индиректен начин за социализма, възможно само след провала на опитите да се насочи и бързо бракуването на всички пазарни структури. Директен път към социализма, обаче, е не ги отхвърля по принцип: Ленин признава, че е доста подходящ за развитите капиталистически страни след победата на пролетарската революция там.
- поемане на плурализъм на социалистически форми на собственост и тяхното сътрудничество:
- подмяна на данъка излишък в натура;
- пълно използване на правото на отношенията стойност и стоково-паричните;
- на принципа на плащане в зависимост от количеството и качеството на работа, превод на публични предприятия на самодостатъчност и ефективност на разходите;
- временно допускане на капиталистическите елементи в интерес на икономическото възстановяване, като същевременно се поддържа държавата в ръцете на големите икономически висоти. След преместването на техния публичен сектор от икономическата конкуренция;
- подобряване на управлението и планирането на националната икономика на базата на демократизацията на съветския режим.
Тя беше истинска икономическа политика, предназначена за изграждане на социализма най-подходящите наличните средства. За НЕП, бе решено на XI конгрес на партията. Конгресът постави задачата до окончателното прехвърляне на държавни предприятия на търговска основа и посочи, че прехвърлянето на държавни предприятия ", така наречения икономически изчисления неизбежно и неразривно свързано с новата икономическа политика, и в близко бъдеще, този тип неминуемо ще преобладава ако не се изключват."
Нашите съвременници са предимно бегла представа за това, което НЕП. Дори верните поддръжници на социализма понякога рисуват картина на чудотворната възраждането на страната опустошената от войната, когато в световния глад изведнъж като с магия царува изобилие, и магазините, дълго време не виждал на стоката, започна да се разпада от тяхното изобилие. Да, това е вярно, но днес, в резултат на либералните реформи, ние също имаме възможност да се насладите на сергиите с десетки разновидности на колбаси, но това е малко вероятно, че ще бъде в състояние да се хранят, поради липса на пари, ние имаме такова чудо не бих се изненадал. Тук в България, НЕР 20-те години, за да погледне внезапно обяви, изобилие от стоки може всеки жител на столицата, но те биха могли да си купите няколко. Така че перспективите за НЕП не са най-умните. В държава, доминирана от разруха, безработица, бедност, besprizorschina.
Съкращаване на НЕП и неговите резултати:
НЕП официално никога не е бил отменен. Той бе смазан, а не като време, за да разкрие качествата си в пълна степен. Но това е съществувал в периода на буржоазните отношения материалната база на НЕП за повдигане на икономическото развитие на промишлеността и селското стопанство на базата на здравословна инициатива. Същността на НЕП е икономически и политически плурализъм, културното многообразие и икономически отношения. НЕП показа, че плурализмът в икономиката и политиката, дори и в ограничен начин, отваря пътя за подобряване на благосъстоянието на хората, особено в условията на мирното съвместно съществуване. НЕП политически насърчава консолидирането на двата класа - пролетариата и селяните, за да успокои хората, въз основа на гражданския мир. Но за партията, той е само на почивка преди новата тяга към социализма във формата, в която е бил разбран от партийния елит и установил своята административно-командна система. След XIV конгрес започва сгъване на НЕП. По думите, партията се застъпва НЕП, но всъщност иска да сезира още хардлайнерите. Бяха намалени правата на глас на проспериращи селяни, сътрудничеството в селското стопанство и съкратени заеми на частни капиталисти бързо нарастват необезпечени пари проблем. Конкретно логика сгъване NEP както следва. Укрепване на контрол и подчинение на пазарните отношения започва от около 1925. когато, както знаете, е намалял значително темпа на растеж на общественото производство, поради края основно възстановяване на националната икономика и развитието на политиката на индустриализация.
Намирането на средства за извършване на последното доведе до нарушаването на еквивалентността на стокова борса, въз основа на разходите и неговото постепенно заместване на общественото разпределение, което увеличава тенденцията да се централизира управлението на икономиката и страната като цяло. През 1927 г.. нов ред, определени в Решение XV конгрес на КПСС (б), която бе стартирана програма за "прекроявам" НЕП да реши проблемите на социалистическото строителство, планиране разширяване елементи в икономиката, активна офанзива срещу капиталистическите елементи в града и селото. По-нататъшни стъпки в изпълнението на тази програма са довели до завършването на реконструкцията на системата за административно-команден, което е, разбира се, различни по форма от военно-комунист.
Политическата нестабилност, липсата на гаранции за частната собственост, твърде строга държавния контрол върху икономиката, най-накрая, открито враждебно отношение към "Nepmen" от страна както на държавата, така и от значителна част от новото общество са довели до факта, че основният частен капитал отиде в главно спекулативни операции брокерски, но не и в производствените проекти дългосрочни, които бяха наистина необходимо икономика.
Страната е поела ангажимент за продължаване на индустриализация, изправени избор с увреждане на начини за нейното осъществяване. До 1925. стоманобетонова административна заповед, започваща в икономиката. идеология предимство пред икономиката неизбежно води до разрушаване на механизма на НЕП в индустрията. При тези обстоятелства, единственият възможен начин за получаване на индустриализация за сметка на селото и ентусиазирани работници. Ако методите на административно-командни на индустриализация довели до съкращаване на НЕП, колективизацията - до окончателното му бракуване. На фона на кризата в капиталистическите страни, съветските успехи бяха очевидни, особено в промишлеността.
Положителните резултати от НЕП:
1. Това е възможно да се възстанови икономиката на страната и дори надмине предвоенните нива, дължащи се на вътрешни резерви;
2. Вземете за съживяване на селското стопанство, което позволи да се хранят населението на страната;
3. национален доход се увеличава с 18% на година, а през 1928 година. - 10% по отношение на глава от населението, което надхвърля нивото на 1,913.
4. Индустриален растеж на производството е 30% на година, което показва, че бързото нарастване на производителността на труда;
5. националната валута на страната се е превърнала в силна и стабилна;
6. Бързо нарастващото на материалното благополучие на населението.
Негативните резултати от НЕП:
1. Налице е непропорционално развитие на основните сектори на икономиката;
2. По-бавно промишлено съживяване на селскостопанското производство е довело НЕП през период на икономическа криза;
4. В града през 20-те години се увеличава броят на безработните, който е в края на НЕП е повече от 2 милиона души .;
5. Финансовата система се засилва само за известно време. През втората половина на 20-те години на пазарното равновесие е нарушено във връзка с активното финансирането на тежката промишленост започва инфлацията, която подкопава финансовата и кредитната система.
Ускорено Стратегия за развитие (принудителен ъпгрейд опция). Резултати и принудени пробив цена 30-те години.
Сериозни затруднения в края на 20-те години е изправена страната, са довели Сталин и обкръжението му до заключението, че неравното обмена и на пазара, не са съвместими, че НЕП се е изчерпал и се нуждае от нови решения, които излизат извън рамките на НЕП система. Прие програма за ускорено развитие се приема (принудени опция ъпгрейд), който се основава на избора на един от приоритетните направления в развитието на икономиката (тежка промишленост) и kontsentrapiya всички ресурси на страната в тази насока от страна на багажника на максимално напрежение на цялата икономическа система. Засилено прехвърляне на средства от сектора на селското стопанство към производствен става, при представянето на ръководството на Сталин, не само оправдано, но също така е необходимо. Механизмът на нагнетяване се види в големите стопанства - ТКЗС и ДЗС, които в същото време да решат проблема и доставката на хляб в страната. Тази концепция се основава на признаването на изострянето на класовата борба, тъй като ние се движат към социализма, относно признаването на възможността за използване на административни насилие като основно средство за решаване на противоречията на социалното развитие.
Изоставяне на НЕП, промяната на стратегията е равносилно на връщане към старото военно-комунистически модел на изграждане на социализма, модел, който се характеризира с рязко покачване на правителствена намеса в живота на обществото разчитане на командване и контрол лостове. държавна принуда.
Избирането на индустриалния сектор като приоритет посока на икономиката и концентриране на всички усилия на държавата, в своето развитие, сталинисткия ръководството без съответното проучване за осъществимост стартира политика на "разбиване" на страната. Резултатът: значително започна да се надига от най-важните цели, които вече прие първия петгодишен план икономическо развитие (1928 / 29-1932 / 33 години.) годишни планове придобити изразени принуден характер; на работниците е задача на всяка пяна за блокиране на вече прекалено завишени цели: централно място в пресата се планът за пет години призовава за бързото изпълнение на задачи. За изпълнение на политиката на ускорено развитие на всяка цена, и формира съответния икономически механизъм, основан не на икономически и административни методи за управление на съдебните служители. Повишена централно планиране, затегна контрола върху изпълнението на задачите, е рязко ограничена в обхвата на стоково-паричните отношения, строго извършва с ресурсите и разпределението на продуктите, компанията на практика е лишен от всякаква независимост. Ориентация вече доказани методи, за да се стимулира работата усилия, с акцент върху маса конкуренция, шок работа, приемане на най-добрите практики, ново засаждане не е достатъчно, за да се определи. Принудително индустриализация се извършва главно чрез бърза работа, администрация, затягането на трудовото законодателство, използването на принудителен труд. Въпреки това, се опитва да постигне изключително висока скорост на срив на производството се обърна. Уверете се, че възможностите за ускорено стратегия за развитие не е безгранична и административната ефективност е далеч от универсални, ръководството на страната е бил принуден да намали някои от надпреварата за тъмното време на Втората план петилетка (1933-1937 двугодишния).
Принудително индустриализация беше придружена с повишени нива на колективизацията. С провъзгласяването през лятото на 1929 в размер на пълна колективизация на земеделските стопанства на цели квартали, лидерски решения в страната. За цялостното завършване на колективизацията в регионите на страната зърнопроизводство не по-късно от пролетта на 1932; за изпълнението на политиката на премахване на кулаците като клас в тези региони. Тези решения, ориентирани към местните власти за избухването на необуздан насилие срещу селяните. В резултат на обединението в колективен -prinuditelnoe, конфискация на средствата за производство от богатите селяни, трагедията на милиони изгонил, които се намират в затвори, концентрационни лагери, специални селища. Характерно е, че сталинистката система е в село борба не само срещу селяните като цяло, а срещу колхозниците. Прекомерното отстраняване на зърно от ТКЗС зърнопроизводство области за прилагането на индустриалната Пробивът на довела до ужасен глад през 1932-1933. помете Северен Кавказ, Поволжието, Украйна, Казахстан.
Изпълнение принуден индустриализация някакъв ефект.
Колективизацията на земеделските стопанства, които се тълкуват като път към социалистическото преустройство на селото, тъй като изпълнението на Лениновия кооперативен план, има катастрофално влияние върху развитието на сектора на селското стопанство. За кратко време фермерите са били отчуждавани и от средствата за производство, както и за резултатите от тяхната работа (raskrestyanivaniya село). Падането на производителността, намаляване на брутния селскостопанското производство, придружен пълна колективизация, насърчава ръководството на страната още повече да ускорят процеса на създаване на колективни ферми, да се сложи на селото под строг административен контрол, за да се гарантира изпълнението на една обширна система на принудителен труд и по този начин да се спре спада на селскостопанското производство. Всичко това допълнително увеличава прекъсването в селото. Въпреки това, принудени индустриализация стратегия на Сталин всички сектори на икономиката, на всички сили, независимо от загубите, се втурнаха към нуждите на индустриален растеж, и в тази връзка, пълна колективизация възможно да се създаде система за трансфер на финансови, материални, трудови от сектора на селското стопанство към индустриализацията.