Концепцията и давност - studopediya
Класификация на юридически лица.
Прекратяване на дейността на юридически лица.
Прекратяване на юридическото лице е резултат от неговото оздравяване или ликвидация.
С реорганизацията на всички права и задължения на реорганизирана юридическото лице са прехвърлени на други субекти на правото.
Реорганизация може да се извърши от:
· Сливанията (свързване на няколко юридически лица);
· Връзка (едно юридическо лице е прикрепена към друга, където първите престава да съществува като юридическо лице);
· Избор (от юридическо лице, се разпределя различно юридическо лице);
· Разделяне (юридическо лице престане да съществува, на негово място, има няколко нови юридически лица);
· Трансформация (един вид на лице се превръща в друг вид юридическо).
Реорганизацията на юридическото лице, извършена от преобразуване, сливане, разделяне, отделяне, влиза в сила от датата на регистрация на новосъздадените правни субекти.
Когато реорганизация на компанията под формата на сливане с друга компания, първият от тях се счита реорганизирана от момента на влизане в Единния държавен регистър на юридическите лица за прекратяване на дейността на обществото.
Ликвидацията на юридическото лице - начин да се прекрати дейността си, без прехвърляне на правата и задълженията си по реда на наследяване на други лица. Ликвидацията на юридическото лице е регистрирано по начина, предвиден от закона.
Юридическите лица могат да се класифицират по различни причини, и по-специално:
1. Според собствеността:
2. целите на активност:
3. Според състава на учредителите:
· Съюзи и сдружения (основателите на юридически лица само);
· Периодични предприятия (създател на държавата);
· Всички други юридически лица (създатели на всички субекти на правото);
4. характер на правата на участниците:
1. Организацията, на чиято собственост основателите имат право на собственост или други права на собственост (държавни и общински предприятия, единна и институции);
Организация, по отношение на които техните членове не са права на собственост (обществени сдружения и религиозни организации, фондации и съюзи на юридически лица);
Организация, по отношение на които страните имат договорни права (икономически партньорства и фирми, производствени кооперации);
5. По отношение на правото на собственост:
· На юридическите лица, които имат право на оперативно управление на имота (офиси и държавни предприятия);
· На юридическите лица, които имат право на икономическо управление на имота (държавни и общински предприятия унитарни, в допълнение към държавна собственост);
· На юридическите лица, които имат право на собственост (всички други субекти).
Гражданско-правен институт на давността (Sec. 12 от Гражданския кодекс) е защитата на нарушени права.
Ограничение на действия - този път за защита на правата си по претенцията на лицето, чието право е нарушено (член 195 от Гражданския процесуален кодекс.). По този начин, това е период, през който е гражданин или юридическо лице, чиито права са нарушени консерва, като отидете в съда, за да поиска защита на нарушени права. И държавата в лицето на съдебната система е длъжен да предостави на тази защита.
Създаване на закона на давността има за цел да дисциплинира участниците на гражданските отношения, да ги насърчи да навременно лечение на държавата за защита. Въпреки това, своевременно жалба до държавния орган допринася за реална защита на правата на собственост, тъй като с течение на времето този процес се усложнява от доказателства - може да е загубена доказателства, включително документите, които е трудно да се намерят свидетели.
Ограничението, ограничения трябва да бъдат разграничени от периода на претенциите. Вземания период - времева рамка за подаване на искове на жертвата си нарушител на правата. Жалба (досъдебното) процедура за уреждане на спорове не цели зареди съдебните спорове, които могат да се решават от страните по спора.
Давност и процедура на изчисляване, определен в законодателството и промените, договорени от страните не подлежат на (чл. 198 от НК).
Член 208 от Гражданския кодекс предвижда изисквания, за които не се прилагат разпоредбите на правилника на ограниченията. Те включват:
· Изисквания за защита на личните неимуществени права и други нематериални облаги (чест, достойнство, добро име, репутация и др.);
· Вложителите изисквания за банките да издават депозит;
· Искове за вреди, причинени на живота или здравето (но претенции след изтичане на три години от датата на възникване на правото на обезщетение за такива вреди, приготвяне на храна и за изминалото време не е повече от три години, предхождащи датата на подаване на иска);
· Собственик или други изисквания на собственика за премахване на всякакви нарушения на техните права;
· Други изисквания - в случаите, посочени в закона.
Наличието на давност за всички други видове изисквания - казва, че в края на тези периоди темата е лишен от правото да обжалва пред съда. В чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че изискването за защита на счупената правото приета от съда и се считат независимо от изтичането на срока на давност.
Фактът, че в съответствие с ал. 2 на чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс давност, прилагани от съда само по искане на страните по спора, направено пред съд. Това означава, че ако се подаде жалба в съда след изтичане на давностния срок, но ответникът не е длъжна да прилага закона за давността, съдът защитава нарушени прав, независимо от срока на годност. Ако ответникът се позовава на изтекла давност, съдът е длъжен да отговори на търсенето си. В този случай, след изтичането на причина за отхвърляне на искането, освен ако обстоятелствата, да спре или да прекъсне ограничението, и няма причина за нейното възстановяване.
давностни срокове са разделени на общи и специални.
Общото ограничение период - три години; това се отнася и за всички изисквания, с изключение на тези, за които са определени специални условия.
Специални правила, предвидени от закона за определени видове вземания; те могат да бъдат нарязани или повече в сравнение с целия период (чл. 797, 725,181 GK).